Мъглата...
е невиждано красива...
Обгръща ни в прегръдката си бяла
и като риза на невеста,
във мъниста цяла,
додето погледът ни стига
всичко е покрила...
Мъглата...
истинска и жива, ни докосва,
танцува покрай нас
със танц на самодива.
Очите ни, челата ни, ръцете ни
целува,
душите ни пречиства и сълзите
скрива.
Мъглата е... невеста-самодива.
Мъглата... тя е приказно красива...
0 Comments:
По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
Subscribe to:
Коментари за публикацията (Atom)
