Небето прилича на късче хартия,
където художник рисува със четка,
ту бяло, ту синьо, ту сребърно сиво -
вълшебства се крият в магичната гледка.
Небето прилича на лист от тетрадка,
където очите ми тайничко пишат,
най-нежните мисли на моята същност,
най-топлите звуци от мойте въздишки.
Обичам небето със теб да погледам,
да ни прегръща синевата безкрайна,
На чайките влюбени писък да чувам
и да се чувствам щастлива безкрайно.
Етикети: Поезията - музиката на живота
0 Comments:
По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
Subscribe to:
Коментари за публикацията (Atom)
