След близо 6годишното ми отсъствие, очаквайте моето завръщане... :) Скоро!
Здравейте гости и приятели на моя блог! Липсата на време ме откъсна от вас, но при първа възможност се появявам , за да споделя с вас последните си творения. Първо - позакъсняло да ви поздравя за изминалите празници, като особено внимание искам да отделя на 8ми Март- за мен той винаги е бил Денят на мама (и на жената разбира се, но най-вече на мама). Искам да ви поздравя с едно стихотворение, което винаги, когато чета пълни очите ми със сълзи.
Споделям с вас и няколкото картички, които ми поръчаха по празниците,
с тях участвам и в предизвикателството на Теди, (която поздравявам на патерица с Именния й ден), в Картичкофурии 56 - Жените са като цветята!
Както и тези за моите колежки.
Желая ви прекрасна нова седмица, пълна с усмивки и много пролетно настроение.
Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: "да пишеш"
Аз се обърнах - и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!
...Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба!
...Имаше някъде пътища с прах и талаш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат -
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
...Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, все нямаше време...
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха...
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.
Твоето малко момиче сега е голямо -
тича след мене дете и нарича ме "мамо".
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После - на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита: "къде ли свършва просторът?"
Може би скоро ще кажа през сълзи : "Да пишеш!"
И ще си спомня и тебе, и голите вишни...
Твойта коса като зимните преспи е бяла.
Чакаш ли още?
Ето го мойто писмо закъсняло
Станка Пенчева
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: "да пишеш"
Аз се обърнах - и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!
...Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба!
...Имаше някъде пътища с прах и талаш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат -
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
...Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, все нямаше време...
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха...
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.
Твоето малко момиче сега е голямо -
тича след мене дете и нарича ме "мамо".
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После - на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита: "къде ли свършва просторът?"
Може би скоро ще кажа през сълзи : "Да пишеш!"
И ще си спомня и тебе, и голите вишни...
Твойта коса като зимните преспи е бяла.
Чакаш ли още?
Ето го мойто писмо закъсняло
Станка Пенчева
Споделям с вас и няколкото картички, които ми поръчаха по празниците,
Както и тези за моите колежки.
Желая ви прекрасна нова седмица, пълна с усмивки и много пролетно настроение.
Невъзможно е човек да не се влюби в тези невероятни, сладки миниатюрни книжлета, които ни показа Нана. При първа възможност опитах да ги направя и аз и не съжалявам, макар че може би можеше да се справя и по-добре. Следвайки подробните обяснения от линка, посочен в блога на Маги(която се е справила прекрасно), се получи ето това...ключодържател с книжка (р-р 2,7/3,2) за една ученичка!:)
Неотдавна, видях в блога на една скъпа моя градска фея - Злати(Тин-тин), една невероятна прелест, която веднага ми се прииска да направя и аз! Без определен повод, просто така ... заинтригува ме сгъвката и невероятното й изпълнение. Споделям с вас, моите читатели крайния резултат - разбира се далеч по-обикновена и без особени претенции за оригиналност!
Всички от вас, които посещавате моя блог навярно сте забелязали, че напоследък съм изцяло погълната и вдъхновена от...бебешката тема!
Ето, с това ще ви предизвикам!
Няма нищо по-хубаво в началото на годината, да започнем с темата за Началото на един нов живот!
Бебетата-тъй мили създания, ухаещи на най-сладкия, неописуем аромат...!
С тази тема искам да направя и едно пожелание към всички настоящи родители-Не забравяйте, че и вие сте били деца!
И от все сърце да пожелая на всички, които все още не са станали родители, да почувстват радостта от майчинството!
Най-великия Божи дар! В очакване на идващото бебе на нашата мила онлайн приятелка Вaл(valary)
и в очакване на още много други, предизвиквам ви да сътворите картичка за новородено бебче!
Всички средства и методи са позволени, моля участвайте с нови проекти, непубликувани досега.
Наградата за победителя ще бъде тематична и.., и тъй като обичам изненадите...позволете ми да остане изненада и за вас.
И още малко вдъхновение от мен!
Успех в предизвикателствата момичета!
Subscribe to:
Публикации (Atom)
